Тракиецът играе своите танци с пълно отдаване, вглъбено и сериозно. Той изпълнява всяко движение с голямо майсторство. Мъжът танцува леко приклекнал, като непрекъснато пружинира. Особено популярно е движението „трополи”, чрез което той сякаш разговаря със земята. Ръцете на тракиеца излъчват сила и достойнство, като танцуващият често респектира със сложни пляскания. В много случаи ръцете му са освободени от напрежение и ритмично се изнасят вдясно и вляво, напред и назад, като изразяват преди всичко дълбоко вътрешно преживяване при танцуването.

     Тракийката винаги спазва установените в обществото норми за взаимоотношения и дори в танца пази своето достойнство. Играе кротко и кипро, знаейки своята цена. Ръцете й са меки и пластични, с освободени от напрежение китки и лакти. В някои танци ясно се виждат заемки от ежедневния труд: „месене на тестото”, „точене” и др. Типична за Тракия е разкъсаната форма на танца: бързото темпо се редува с умерено за отдих на танцуващите. Логичен израз на емоционалното състояние на танцуващите са провикванията. Те са тясно свързани с изпълнявания танц.

     Тракиецът се провиква тогава, когато започва нова мелодия, ново движение или пък в момент, в който изразява себе си като майстор в танца. Провикванията в женските и мъжките танци са различни. Те подчертават, от една страна, сдържаността на тракийката, а от друга – енергичността и буйната игра на тракиеца.