Северняшка етнографска област

shopluk  Северняците играят с голяма свобода, със самочувствие и хумор. С малки изключения всяко започващо спокойно хоро скоро се съситня и забързва, като от време на време изпълнителите го разхождат, приситнят го и пак го разхождат. Понякога местното население казва, че когато играе, лети. Така се характеризира от една страна леката и вихрена игра, а от друга – състоянието на танцуващия, за когото танцът е вид откъсване от грижите на всекидневието и преминаване към желаното и обичано състояние на радост и веселие.

     Най-често играещите се държат за ръце, като ги размахват волно и широко. Има и танци, в които хватът е за пояс, а се срещат и такива, при които играещите не се залавят. Типично за изпълнителския стил на Северозападна България е „натришането” – ситно ритмично пружиниране с крака и рамене, заради което тялото сякаш трепти.

     Срещат се прилики и разлики между танците от Дунавската равнина, Предбалкана и Балкана. Танците от равнината са по-широки, по-прости, по-леки. В предбалканския край те са буйни и скокливи. А в балканските селища, заради липсата на достатъчно широко и равно място за игра, народните танци се изпълняват пo на място, с по-разнообразни и сложни движения.

 

Ние изучаваме:

Абдай, Влашка циганка, Габровска ръченица, Ганкино хоро, Грънчарско хоро, Гъмзовяна, Дайчово хоро, Дунавско хоро, Еленино хоро, Изручанка, Мегданско хоро, Пайдушко хоро, Ситно влашко хоро, Търговското, Черкезко хоро, Чичовата, Чуш мерджан, Шира

 

S5 Box

Влез

Регистрация

https://www.aktsent.com/modules/mod_s5_register/captcha/CaptchaSecurityImages.php?width=90&height=30&characters=5&t=1686384631