Когато има много работа, родопчанинът отсича: „Льосна работа!” Всичко при него е бавно, тежко, спокойно… Такъв е и неговият танц – бавен и сдържан.

    Родопските танци се отличават със своята простота както по форма, така и по движение. Те са плавни и грациозни. Изпълняват се с чувство на достойнство под звуците на една или повече гайди или на песен. Мъжете играят по-свободно, правят широки стъпки, понякога клякат и коленичат. Жените стъпват в сгъстена редица, близо една до друга. Дори при бързите хорa запазват плътното си залавяне и стегнато тяло.

    Характерно в тази област е подредбата на хорото: първо се хващат мъжете (за длани или за рамо), а след това - жените. Залавянето между тях е ставало с кърпа.